Карането на ски е забавно и безопасно, когато подбираме нивото на трудност на пистите според уменията си на каране.
Много важна е правилната преценка, особено когато става дума за деца. Но за да подбираме пистите е важно да сме наясно с маркирането им според нивото им на трудност в ски зоните.
Какви са категориите писти и как се обозначават в ски зоните, ще разбереш в тази статия.
Освен това ще ти дадем информация и наши препоръки за категориите писти в България, с някои коментари за прилежащите им съоръжения – влекове и лифтове. Използвали сме настоящите наименования на пистите, за да няма объркване.
Да започваме…
Ако сте в по-голяма ски зона за първи път, бързо ще се окажете изправени пред цяла гора от табели. Зелено, синьо, червено, жълто или черно? Какво всъщност означават всички цветове, когато карате ски? Как се разделят ски пистите? Кога карането е синьо, червено или черно? Какви са категориите писти и как се обозначават в ски зоните?
Ски пистите се делят според наклона им и нивото им на трудност на:
- ЗЕЛЕНИ-до 15%
- СИНИ -до 25%
- ЧЕРВЕНИ -до 40%
- ЧЕРНИ-над 40%
Сортирането по цвят описва степента на трудност на наклона. Показва дали пистата е подходяща за начинаещи или спускането е предназначено за напреднали скиори, поради стръмността. Освен това пистите се обозначават и с табели с номера. Цифрите се използват за ориентация в големи ски зони, така че никой да не се загуби. Понякога цифрите се пропускат или се добавят имената на пистите, които скиорите и сноубордистите могат да използват за ориентация. Освен това ленти на спускането отбелязват ръба на склона. Понякога те са боядисани в светещи цветове за по-добра видимост, но най-вече в категорията цвят на склона.
Зелена ски писта
Зелен знак обозначава предимно много равни, лесни писти, често и писти, където начинаещите се учат на първи стъпки. Там се практикуват първите завои с рало. Възможно е и да се експериментира за по-бързо каране и “пускане на ските” за малко по-напреднали.
В България зелени писти има на Витоша – “Зелена”, на Боровец няколко варианта – “Сухар” на високото (с гледка!) и с влек. Ситняковски път в ниското – не е необходимо да се ползва гондолата и качването е със седалков лифт.
На Банско няма типични зелени писти, освен ако не броим плаца за начинаещи на Бъндеришка поляна.
Ски пътят, който слиза до самия град, с финал – долна станция на гондолата, в голямата си част е с наклон на зелена писта, но има няколко пада, които определено са по-стръмни. Така или иначе е подходящо за скиори – малки и големи, които завиват вече на рало и могат да спират.
На Пампорово има прекрасни възможности за “зелено” каране!😀 От самия връх Снежанка може да се комбинират няколко зелени трасета и така се получава едно наистина дълго спускане за начинаещи скиори. Важна подробност е, че може да се ползва само седалков лифт нагоре, а не влек, което дава нужната почивка и е по-щадящо особено за малки деца. Има и възможности за отбивки за почивка по трасето!
Синя ски писта
Синята маркировка на пистите обозначава ски писта, която също на шега се нарича ски магистрала. Те обикновено са и най-натоварените! Този тип наклон е много подходящ за напреднали начинаещи, завръщащи се към спорта и семейства с деца. Принципно всяка ски техника може да се използва или практикува на сини писти.
📌 Даже е препоръчително, когато искаме да осъвършенстваме някой елемент, дори и да сме напреднали, да го правим на синя писта.
Тук скиорите могат да очакват предимно спокойни спускания, нивото на адреналин остава сравнително ниско.
👉 В Северна Америка обаче синият цвят означава по-стръмен наклон – от 25 до 40 процента.
В България има много варианти за синьо каране, във всички ски центрове.
На Витоша класиката си е “Синята”с влек паничка, което за по-малки деца може да е предизвикателство. Пистата под самия Черни връх (една от любимите ни от деца!!!) е прекрасна за деца – влекът е котва и малкият скиор е до вас и получава помощ и съдействие (ако има нужда).
На Боровец при хубаво време Маркуджик 1 си е класика – с гледка към Мусала! Влекът обаче е паничка (от старите, дето дърпат, а понякога и се лети!) и за децата може да е проблем. Колко сме падали на този влек…но пък станаха скиори от нас!😀
В по-ниското Мартинови бараки 1 е прекрасна и освен това е със седалков лифт.
На Банско също има няколко сини перли, но любимите са ни 5 и 10 (навремето известни, като “ бабата” и “ дядото”, но това е една друга и дълга история!).
Пампорово е раят на сините писти. Препоръчваме Стойките, с луксозния 6-седалков лифт, със шлем при това! Често има и приятни скокчета за малките скиори в краищата на пистата! 😀
Червена ски писта
Червената писта не е подходяща за начинаещи и често се използва от напреднали скиори, за да подобрят техниката си или за подготовка за още по-стръмни склонове. Идеален терен за ски техниката карвинг. Подходяща и за къси ритмични завои.
По нашите ски зони има достатъчно червени писти за “експерти”.
На Витоша – Лале 1 е обозначена, като червена. На Боровец Ястребец 1,3 и Попангелов си е червена класика.
На Пампорово любимата ни определено е 5а, но има и други!
Банско – Тодорка и Балканиада са вечните червени кардинали!😀
Осогово е сравнително нов ски център за България, където основната писта спада определено към червения цвят, но има и по-малка, която си е синьо бижу и е прекрасна за деца. Съоръженията и на двете писти са панички, но от щадящите, както казваме ние – подходящи дори и за малки деца!
Черна ски писта
Черните писти са запазени САМО за експерти и професионалисти.
⚠️ Начинаещите се излагат на сериозна опасност при наклон от над 40 процента.
⚠️ Карането на деца, дори и напреднали, по черни писти е напълно неуместно според нас! Децата, особено по-малките, не дават дълго време индикации за умора, но тя се натрупва и понякога рязко губят концентрация, което много често е причина за инциденти. Освен това, дори и да сме уверени, че малкият скиор ще се справи лесно с терена, не знаем какво е нивото на останалите скиори на пистата и колко е безопасно тяхното каране за малките деца. Затова препоръчваме да експериментирате само на места, където няма струпвания и спусканията не са особено дълги.
Да се върнем на ЧЕРНИТЕ писти….
Тук трябва да карат само тези, които са напреднали, упражняват добър контрол над ските при висока скорост, желателно е да могат да правят и къси ритмични завои, и то добре!
📌 В Америка символът на черен диамант показва труден наклон – над 40 %. Два черни диаманта означават екстремно спускане с особени трудности, като тесни завои и объркващи ръбове.
По нашите курорти има няколко прекрасни черни трасета.
На Пампорово Европейската е супер! Сега достъпна със седалков лифт, даже два броя. Навремето с най-стръмната паничка на света….
На Боровец Червено знаме и Мартинови бараки 4.
На Банско черна е Алберто Томба. Не сме й супер фенове, но всичко е въпрос на предпочитания!
Ски маршрути
Ски маршрутите са маркирани с жълто писти или с червена точка в картата на склоновете. Все повече и повече от тях можете да видите в ски зоните на Алпите. В България не сме виждали такива обозначения засега, но може и да има. Ски маршрутът описва писта, която е маркирана и обезопасена, но не поддържана. Такъв наклон е подходящ за топ скиори и сноубордисти, тъй като може да стане неравен или внезапно да попаднете в дълбок сняг. Маркираните ски маршрути могат да се ползват без ски водач, тъй като опасностите не са по-големи, отколкото при другите ски писти. Ски зони с много ски маршрути в света са: Давос-Клостерс (CH), Fieberbrunn (AT), Цермат (CH).
Допълнителна маркировка по поддържани склонове
Тъй като е лесно да загубите представа за нещата в големи ски зони, поддържаните ски писти често са маркирани с маркировки отстрани на ски пистата, които показват на скиорите къде да отидат по-нататък. Стрелките са отляво и отдясно на ръба на пистата.
Свободна ски зона
Ако няма табели, скиорът е в свободната ски зона. Това не е нито маркирано, нито подготвено трасе, не се контролира и не е обезопасено. Скиорите и сноубордистите, които напускат маркираните писти, трябва да са наясно, че действат на свой собствен риск. В ски зоните любителите на зимните спортове често биват информирани за опасността от лавини и падания, чрез предупреждение, когато напускат пистите, например чрез знак с лавинообразна ръка. В много случаи оранжевата мигаща светлина също информира за висока лавинна опасност.
В много курорти по света има наличен така наречения бюлетин, в който всеки ден е отразено състоянието на всяка една писта – дали е обработена, в какво състояние е. На много места има и лавинен бюлетин, който уточнява степента на лавинна опастност за свободните зони.
В заключение…
Изборът на писти за каране на ски, винаги трябва да е съобразено с нивото на скиора. Ако сме в група и караме заедно – с най-малко напредналите. Ако има и деца – с особено внимание, като съобразяваме и още фактори, като типа на съоръжението, наличието на места за почивка, натовареността на ски зоната, има ли много равни места, на които децата се налага дълго да бутат, което ги изморява много бързо.
Познаването на маркировката и стандартите за трудност на ски пистите помага много за бързото ориентиране и правилна преценка, дори и в непознати ски зони.
Надяваме се тази статия да е от полза на много хора.
Приятно и безаварийно каране!